Белият щъркел е една от най-познатите и обичани от хората

 Белият щъркел е една от най-познатите и обичани от хората птици в света. Гнезди главно в Европа, в по-малка степен в Северна Африка, Близкия Изток и Централна Азия. Хората го обичат поради бялото му оперение, поради това, че всяка есен отпътува за светите и за християни, и за мюсюлмани места, поради това, че идва с настъпването на пролетта, а най-много – тъй като се храни с животни, които хората недолюбват – жаби, змии, скакалци, гризачи. 

 България е една от страните, над които минава най-интензивният миграционен поток на белия щъркел към Африка и назад. През страната и изключително над региона на Бургас, минават близо 80% от всички бели щъркели на планетата – към 260 000 всяка есен! През август големи ята щъркели могат да се видят по цялото Черноморско крайбрежие. Белият щъркел е от типовете, които се реят, употребявайки топли въздушни течения по време на дългия полет.

 Белият щъркел е едра птица с дължина на тялото 95–110 см. и с огромен обсег на крилата – 180–218 см. И макар огромните размери е относително лек – с тегло от 2 до 4,5 кг. Всеки може да опише белия щъркел – птица с дълги крайници, дълга шия и дълъг, прав, подострен клюн. Оперението е бяло, като единствено маховите пера са черни. Гръдните пера са дълги и накъдрени, като по този начин образуват самобитна грива, която се употребява от някои човеци при ухажването. Мъжките птици са по-едри от женските. При възрастните клюнът и краката са яркочервени, до момента в който при младите те са кафеникаво-червени. В полет шията и краката са изпънати, което е главен белег за отличаването му в полет от сходните му чапли. Ятата на щъркела при миграция са безредни.

 Храни се с инсекти (предимно бръмбари, скакалци, щурци), земни червеи, змии и други влечуги, земноводни (особено жаби), дребни бозайници като мишки, полевки и други гризачи. По-рядко в храната му попадат птичи яйца, млади птици, риба, мекотели, ракообразни и скорпиони. Унищожавайки гризачи, скакалци и други инсекти, белият щъркел си е спечелил обичта на селските стопани, защото спомага за по-добрата годишна продукция. Птиците ловуват основно денем, като нормално гълтам плячката си цяла.

Белият щъркел гнезди в селища в съвсем цялата страна като се изключи сухите региони, гъстите горски масиви и мощно пресечени терени с надморска височина над 1270 м. Храната си търси към реки, езера, ниви и ливади.

 Най-многочислен и с най-висока компактност (29–61 двойки на 100 кв.км.) е в Софийското и Самоковското поле, по долините на река Марица и прилежащите хълмисти региони с доста изкуствени водоеми, по долното течение на реките Искър, Струма и Тунджа, тук-там край река Дунав и към Бургаските езера. Най-много заети гнезда (4841, 83%) са ситуирани сред 0 и 400 м.н.в.
Добруджа е измежду местата, където типът съвсем отсъства, макар подобаващата надморска височина, евентуално заради неналичието на водоеми и подобаваща хранителна база.

 VII Международното броене на белия щъркел (2014–2015г.) сподели увеличение на популацията на типа в България, по отношение на преброяването извършено 10 години по-рано. Броят на гнездящите двойки е повишен с 1007 (21%). Данните демонстрират и значими районни разлики. С някои изключения, като област Плевен, където белият щъркел понижава, или множеството области от Северна България, където броят му е постоянен, съществено нарастване на гнездящите двойки има в Южна България, изключително в областите Пловдив, Хасково, София–област, Кърджали и Благоевград. Числеността на белия щъркел в страната, съгласно последното му броене е 5825 двойки.

 Като множеството едри птици, белият щъркел образува двойки за цялостен живот. За разлика от лебедите и орлите, обаче, които целогодишно са неразделни, белият щъркел е с по-свободни разбирания. След като отгледат дребните, мъжкият и женската се разделят и даже единият може да зимува в Кения, а другият – в Судан. Там те не се развъждат и нямат причина да са дружно. Напролет ги събира още веднъж гнездото. Първи се връща мъжкият, а след няколко дни – и женската.

 Гнездото му е огромно и годишно се ремонтира – освен през пролетта, само че и през целия размножителен сезон. Изгражда се от клони, като дългите и здрави служат за основа, а по-малките се вплитат сред тях. В гнездото птиците слагат суха трева, по-рядко парцали или хартия. Няколко типа птици употребяват щъркеловото гнездо като място за създаване на своите по-малки гнезда. Такива са домашното, испанското и полското врабче, от време на време – и гугутката. Женската снася най-често 2–4 яйца. Двойката има едно потомство годишно през интервала април–юни. Мътенето стартира незабавно след излюпването на първото яйце, заради което дребните не израстват по едно и също време.

 Опазването и възобновяване на влажните зони у нас е от извънредно значение за опазването на белия щъркел и увеличението на числеността на популацията му. Наличието на задоволително и в положително положение места за хранене на типа е гаранция за наличието му и положителното положение на популацията. Запазването на реките, езерата, блатата и изключително на влажните ливади и мочурливи места обезпечава хранителна база и е гаранция за оцеляването на белия щъркел.

Инфо: www.bspb.org